В името на розата / In the Name of the Rose
1………………….Рози
Названието на проекта не случайно насочва към световноизвестния роман на италианския писател Умберто Еко „Името на розата“. Самият автор казва, че заглавието възниква почти случайно, но той харесва символичното значение на розата, която е наситена със смисли.
Освен комплимент към местния контекст, тази препратка насочва и към енигматичността на текста, към неговите драматизъм и сложност. От друга страна, наименованието „В името на розата“ е директно свързано с темата на 59-то биенале „Млякото на мечтите“ на кураторката Сесилия Алемани. В нея е залегнала идеята за магическия свят, който непрекъснато се обновява през призмата на въображението. В този свят всеки и всичко може да се променя и трансформира. Обещанието на Алемани е изложбата да ни поведе на „въображаемо пътешествие през превъплъщенията на тялото и определенията на човечността.“ Очевидна е връзката между романа на Еко и усещането на кураторката за безграничността на въображението, като терен за пътешествия, мечти и тренировъчно пренареждане на света.
Парафразирайки основното заглавие на биеналето, можем да кажем, че нашият проект би могъл да се казва „Розата на мечтите“. В него със сигурност става дума и за рози, и за мечти. Но в него най-вече е заложено огромно желание за промяна и същностна трансформация, които в българския контекст през последните 30 години като че ли все повече се отдалечават, обвити в мистицизъм, постоянна борба между доброто и злато, и средновековно неразбиране. Както и в романа на Еко, мирисът на сяра е навсякъде
2…………..мускали
Идеята на Мариела Гемишева е да замени сярата с ухание на розово масло – онази, смятана през последните десетилетия за изконно българска субстанция, която ни преследва чрез наложената представа за типичен „български сувенир“. Разработената през епохата на социализма емблема на туристическата индустрия, базирана на изкуствена розова есенция, пирографирани мускали и бродирани носни кърпички, се опитва да пропагандира „имидж“, свързан с красотата, трудолюбието и благоденствието.
Независимо от всички усилия обаче розата, по начина, по който традиционно се представя, трудно се приема като изконен български символ – това се доказа и при проведената от БНТ кампания за избор на национален символ на 2008 г. (тогава изборът пада върху Мадарския конник). Въобще много често около този символ има скандали, като този с туристическото лого на България през 2013 г. Въпреки всичко това розата продължава да се използва като евтин и лесен начин за представяне на България пред света. Най-пресният пример е павилионът ни на Експо 2020 в Дубай, където образът на страната ни се изгражда с мускали, изкуствени рози и копия на тракийски златни артефакти, а експозицията сполучливо е определена в социалните мрежи като „лоби на соц-хотел“.
Развитието на държавата, криволичещите пътища, които изминава в ритъм „една напред, две назад“, кражбите и корупцията добре се илюстрират от последния пример, при който са изхарчени огромни пари с нулев резултат. Именно розата и тракийското злато често се използват за „отбиване на номера“.
Град Казанлък, откъдето е родом и самата Мариела Гемишева, съсредоточава в себе си и двата мотива – там са повечето розови масиви и мероприятия, свързани със сакрализирането на розата (не случайно в Казанлък се провежда конкурса Царица Роза, а фестивалът на розата е най-привлекателен за японските туристи.), както и много тракийски гробници (долината на Тракийските царе). Това безспорно е фантастично богатство, ако се използва за изграждане на образа на страната по един съвременен начин. Художничката неколкократно е реализирала проекти в родния си град с идеята както да помири различните елементи, така и да ги издигне на друго ниво.
3………..царица роза
В проекта „В името на розата“ предлагаме включването на още един, трети мотив, също неизменно свързан с Казанлък – оръжие, създадено в най-голямото предприятие за военна промишленост завода „Арсенал“. Свързването на тези три позиции – рози, историческо наследство и оръжие, създава изключително предизвикателен възел, през който се заплитат и разплитат много истории и представи.
Мариела Гемишева работи по тази тема от 2011 г. През този период са създадени редица обекти, видеа и инсталации; реализирани са пърформанси. Художничката има натрупан опит, а самият проект е преминал проверката на времето и продължава да разкрива своя потенциал.
4…..музей обекти През 2011 г. за представянето си в галерия в чекмедже „Ogms“ тя пълни гилзи със смес от розово масло и барут, създавайки най-убийствено страстния парфюм на всички времена в работата “Guns and Roses Oil”. Свързването на една от основните съставки на бюти индустрията с фабрикуването на артикули за смърт ражда тази динамитна комбинация. Художничката развива идеята си в едноименния пърформанс от 2015-та година, осъществен в емблематичната за град Казанлък „Шипкова къща“. Специално преработените за проекта гилзи, капсули и куршуми са превърнати в „мускали“.
5…….Шиковата къща
През 2018 Мариела Гемишева представя инсталацията „Модни обекти в цветовете на розата“ – художествено-концептуална намеса в тематичните пространствата на музея на маслодайната розата в Казанлък, където меки розови скулптури активно „оживяват” и дават нов пулс на „застиналата” музейна експозиция.
„Secret Performance“ е реализиран през 2019 г. в могилната гробница „Грифони“ от 3-ти – 4-ти в. пр. Хр. в долината на тракийските владетели край Казанлък. Откровеността на действителността се сблъсква със зоната на сънищата. Границата между двете става почти невидима. От древността през близката история до изкушенията на настоящето Мариела Гемишева създава красива визуална среда, наситена с множество остри коментари за света, който обитаваме и за собственото ни място в него.
6…………..грифони
Съобразено със спецификата на мястото, изложбата „В името на розата“ ще включва видео, обекти, пърформанс и мирис, като всички са интегрирани в обща инсталация. Фокусът ще бъде поставен върху гилзите, напълнени с розово масло и натрапчивата миризма, която ще пропива пространството през целия период на биеналето. В основата на идеята е заложен интересът към взаимоотношението между нежния аромат на рози и мириса на барута. Розовото масло, примесено с известно количество взривно вещество, трансформира обектите. То ги изпълва и довършва по различен от очакваното начин, като така променя тяхната функция. Патроните са „обезвредени“ и превърнати в приятни обекти за притежание.
Проектът e посветен на границата между красотата и насилието, между живота и смъртта, между старото и новото. В него има сюрреалистичен елемент, подобно на света, в който живеем. Крачката между божественото и грозното често е много малка.
„В името на розата“ на Мариела Гемишева не съдържа ирония по отношение на популярни клишета. Става дума по-скоро за пречистване и отърсване от стари налепи, които са скрили истинския потенциал зад кора от старомодни визии и послания. Замисълът му напълно съвпада с мотото на организаторите на 59-тото Венецианско биенале, изразено много точно от президента Роберто Чикуто: „Нови врати към бъдещето“. Проектът е опит за насочване на мисълта по посока на използването на определени символи по различен начин. Със силната си метафорична страна той засяга в дълбочина процесите на промяна, борбата между доброто и злото, и в този смисъл има общочовешко звучене. Именно в това се крие неговия потенциал – изхождайки от една конкретна ситуация, „В името на розата“ разглежда глобални проблеми.
7……..финал….( арсенал)
