Трудно е човек да разбере жените… Трудно е както за мъжете, така и за жените… Още по-трудно е човек да разбере художниците… Така че, да разбереш жена-художник е двойно по-трудно. Отгоре на всичко Мариела Гемишева е дизайнер на мода… А в модата става дума за индивидуалността, която се изразява чрез дрехите. Счита се, че дрехата корегира индивидуалността затова, защото дрехата е вид маска. Има безкрайно много възможности за разнообразяване на индивидуалността чрез дрехите. Но как може да бъде изразена една индивидуалност, която по начало е трудна за разбиране? Индивидуалността на една жена, художничка на моден дизайн, която обикновено използва други хора за да изрази своята визия и, в края на крайщата, индивидуалност? Другите хора са манекените в едно дефиле на мода. Те корегират своите индивидуалности с цел да разкрият “индивидуалността” на дрехата, която представят пред публиката, и така изразяват индивидуалността на художника, който е създал дрехата… Тук уравнението става прекалено сложно.
За да упрости нещата Мариела Гемишева установява отношения на творческо сътрудничество с мъжкия поглед, който е персонифициран от художника-фотограф Данаил Щърбанов, в най-новия проект “Извън себе си”. Теорията твърди, че мъжкият поглед е репресивен инструмент за патриархално означаване дори тогава, когато е използван като инструмент за идентификация чрез отражение. Тук мъжкият поглед става съзидателен инструмент за портретуването на една индивидуалност, която се намира в процес на търсене на своето аз. Тук мъжкият поглед не просто отразява, но и конструира индивидуалността на “модела”. Нещо повече, Мариела е “предложила” себе си като модел за мъжкият поглед на Данаил Щърбанов и този мъжки поглед радостно се нахвърля върху поддаващият се женски “модел”… Творческата игра между тези партньори, воайор и ексхибиционист (въпреки че не е много ясно кой кой е…), моделира различни характери и индивидуалности, които маркират стъпките в процеса на излизане “извън себе си”. И докато женският партньор очевидно изпитва глад за пробването на разни индивидуалности, то за мъжкия партньор е трудно да провокира, следва и в крайна сметка, да задоволява безкрайните ходове на желанието в женските превъплощения.
Хората казват, че когато човек се опитва да разбере жените неизбежно стига до откровението, че жените са многостранни същества, които постоянно се вживяват в различни роли и индивидуалности, които никога не са доволни от това, което са, от каквото и да е, от когото и да е, и най-вече - от себе си… Жената, незадоволеният художник на моден дизайн, облича своите собствени творения, които са предназначени за съвсем други хора, с цел да удовлетвори своето желание за ясна и стабилна идентичност. Обаче драмата е в това, че тя се проваля… Като че ли тя не е в състояние да реши каква точно е. Но и мъжкият поглед също не може да реши. Партниращият фотограф очевидно изпитва удоволствие от процеса, в който е въвлечен, но не прави никакви крайни визуални изводи за “модела”. Е ли тя повлеканата, мъжкараната, внезапно подмладилата са вещица от приказките, фаталната жена, художникът-режисьор, визионерката, примадоната, неомъжената “домакиня”, жената вамп, носещата вода (риба) девойка от безбройните картини от историята на изкуството, грозното пате от други приказки, анти-Парис, или пък тя е (по-точно - са ли те …?) само играч(и) в играта на различие и идентичност?
Тя не знае, но и той не знае… Творческото напрежение на тази взаимна неувереност произвежда една група от художествени произведения, които са великолепни в своята барокова естетика. Видео филмът, който документира интерактивните сеанси на фотографиране и позиране от историята на излизането “извън себе си (тебе си, нас си)”, е също такава важна част от процеса каквито са и комплексните намеси на грима и на фризурата. В края на крайщата, човек остава с убеждението, че “извън себе си” се превръща в “извън тебе, нас, нея и него” както и всички други възможни нюанси на взаимодействието между азът и другия. Оказва се, че търсенето на собственото аз е всъщност групов проект, или по-точно, въпросът е от колко още други хора се нуждае Мариела Гемишева за да открие коя всъщност е тя? Може би от всички нас…?
Яра Бубнова
Лъчезар Бояджиев
От каталога ”OUT OF MYSELF” 2002
