Между скафандъра и ангела – необичайните пътешествия на Мариела Гемишева
Мария Василева
Мариела Гемишева е художничка, която не остава в определени граници. Известна като модна дизайнерка, неколкократна носителка на приза „Златна игла“ на Академията за българска мода (1997 и 1998 за авангардна мода, 2017– дизайнер на годината), тя далеч не се задоволява с това амплоа и от много години атакува разбиранията ни за жанрове и стилове. Едва ли има нещо по-характерно, което може да се каже за нея, освен че превръща модния подиум в изложбена зала и галерията в сценографски решено пространство с елементи на модна фиеста.
Когато вече явлението Мариела Гемишева е налице, ни изглежда лесно да си играеш с очакванията на публиката и да превръщаш манекените в пърформари, а дрехите – в разточителни скулптурни творения. Това далеч не беше така, когато в началото на 90-те години на ХХ-ти век се появиха първите й спектакли, рязко променящи наложената представа за мода и изкуство. Не случайно една от първите силно запомнящи се акции – модното ревю „Експеримент II“ , 1996, се проведе в галерия XXL – тогава място за радикални намеси и художествени решения. Битуващото и до днес разделение между изкуствата у нас не позволява и не приема такива категорични скокове от едно поле в друго. Изгражданата с десетилетия по силни идеологически причини „чистота“ на жанровете не допуска подобно замърсяване на терена, защото то би довело и до други визуални и концептуални „безобразия“. Високо образована в едно от най-добрите ателиета в академията за приложни изкуства архитектура и дизайн в Прага, Гемишева не търпи никакви ограничения. Тя създаде един специфичен хибрид, чието значение надхвърля личните постижения на авторката и заема много по-голяма територия в промяната на съзнанието.
В същата логика се движи и отношението й към пола, много преди думата джендър да влезне в обръщение. Моделите й често изглеждат ендрогинни, макар че почти винаги работи с жени. Тоалетите са лишени от онази популярна напоследък у нас „женственост“, която директно черпи от безвкусицата и пошлостта. Базирани на исторически установени модели и традиции от Изтока до Запада, те конструират една наднационална и надвременна представа за дрехата като нещо, което е по-вечно от дребнавостта на момента. От друга страна обаче, Мариела Гемишева не остава без коментар проблемите на жените в съвременния свят и активно се включва в тяхното обговаряне. Емблематичен за съвременно българско изкуство остава пърформансът “Hello, Girls”, осъществен най-напред през 1997 г. в рамките на изложбата „Версията на Ерато“. В него авторката обиграва наложената в публичното пространство мъжка мечта за жената като секси богиня и перфектна домакиня.
През последните десетина година голяма част от изявите й са свързани с родния Казанлък. Тя създава редица творби и организира акции, изложби и пърформанси, които се занимават с важни за града индустрии: маслодайната роза и оръжейното производство. Напоследък прибавя към тях и историческото наследство – гробниците в Долината на тракийските царе. Този всеобхватен поглед й позволява да разсъждава за миналото и настоящето на града, както и да примирява на пръв поглед напълно противоположни парадигми.
През 2011 г. за представянето си в галерия в чекмедже „Ogms“ тя пълни гилзи със смес от розово масло и барут, създавайки най-убийствено страстния парфюм на всички времена в работата “Guns and Roses Oil”. Свързването на една от основните съставки на бюти индустрията с фабрикуването на артикули за смърт ражда тази динамитна комбинация. В основата на идеята е заложен интересът към взаимоотношението между нежния аромат на рози и мириса на барута. Розовото масло, примесено с известно количество взривно вещество, трансформира обектите. То ги изпълва и довършва по различен от очакваното начин, като така променя тяхната функция. Патроните са „обезвредени“ и превърнати в приятни обекти за притежание.
Художничката развива идеята си в едноименния пърформанс от 2015-та година, осъществен в „Шипковата къща“ в Казанлък. Специално преработените за проекта гилзи, капсули и куршуми са превърнати в „мускали“. Проектът e посветен на границата между красотата и насилието, между живота и смъртта, между старото и новото. В него има сюрреалистичен елемент, подобно на света, в който живеем. Крачката между божественото и грозното често е много малка.
През 2018 г. Мариела Гемишева представя инсталацията „Модни обекти в цветовете на розата“ – художествено-концептуална намеса в тематичните пространствата на музея на маслодайната розата в Казанлък, където меки розови скулптури активно „оживяват” и дават нов пулс на „застиналата” музейна експозиция. Работите й не съдържат ирония по отношение на популярни клишета. Става дума по-скоро за пречистване и отърсване от стари налепи, които са скрили истинския потенциал зад кора от старомодни визии и послания. Мариела Гемишева създава представителните тоалети на традиционно важните за града царици Рози от последните 5 години.
„Secret Performance“ е реализиран през 2019 г. в могилната гробница „Грифони“ от 3-ти – 4-ти в. пр. Хр. в долината на тракийските владетели край Казанлък. Това е своеобразен автопортрет на авторката като музеен експонат в специално състояние на сън само и единствено пред камерата на Калин Серапионов.
През 2021 г. тя представя видео от пърформанса и гилза с розово масло в галерия „Структура“, София, което по своеобразен начин завършва трилогията, като свързва реалното с нематериалното. Откровеността на действителността се сблъсква със зоната на сънищата. Границата между двете става почти невидима. От древността през близката история до изкушенията на настоящето Мариела Гемишева създава красива визуална среда, наситена с множество остри коментари за света, който обитаваме и за собственото ни място в него.
За авторката автобиографичният елемент е от огромна важност. И далеч не поради суета, а заради смелостта да застанеш лице в лице, както с проблемите на околния свят, така и със своите собствени. От проекта „Извън себе си“ от 2002, в който се подлага на „разсъбличащия поглед“ на фотографа Данаил Щърбанов, през „Автопортрет“, 2008, в който тя отново заема ролята на модела, Гемишева не се страхува да разкрие най-съкровените си чувства и страхове, както и да се подложи на критиката на безкомпромисния зрител. По подобен начин се вглежда в близки за нея ситуации – от родния град до семейството („Пролет-Лято, Есен-Зима“, 2000 г.).
Започнахме този текст със заявката за разнопосочността на художничката и интердисциплинарността на творчеството й. Не случайно тя решава да се включи за пореден път в живота на Казанлък, като покаже работите си сред постоянната експозиция на Художествената галерия. Отношението й по никакъв начин не е доминантно или неглижиращо. Точно обратното – Мариела Гемишева се чувства дълбоко свързана с това място, където е започнало оформянето й като творец. Тя е част от него и то е част от нея.
В една от залите на галерията красива бяла дреха от твърда, прозрачна коприна се рее над главите на зрителите. Можете да го възприемете като скафандър или като ангел. Някъде в безкрайността от възможности, които тази представа ни предоставя, между фантастичното и божественото, между реалното и абсурдното, се намира и изкуството на Мариела Гемишева. И присъствието й в музея със сигурност не е случайно.
