Галерия Сариев, Пловдив
Представя:
Мариела Гемишева
ЛЮБИМИЯТ МИ БУДОАР
самостоятелна изложба
7 септември - 15 октомври
откриване 7 септември, 19:00 часа
Мариела Гемишева е един от знаковите автори в съвременното българско изкуство, участник в неговите случвания от близо 15 години. Арт-дизайнер, пърформър, екпериментатор, авангардист, визуален артист са част от етикетите, които са и слагани през годините. Тя определя себе си като моден дизайнер, артист.
Изложбата „Любимият ми будоар” в Галерия Сариев доразвива проект от 2008 година „Моята любима будоарна дреха”, представляващ обект-дреха-скулптура. Това е коментар или инспирация от живите скулпторни инсталации, които не влизат в контакт с публиката, каквито са работите на Ванеса Бикфорд, и от друга страна- композициите на Силви Фльори от луксозни продукти и брандове, превърнати в пазарен фетиш. Мариела Гемишева коментира индиректно присъствието на тялото в произведенията на едната художничка (Ванеса Бикфорд) и отсъствието му в работите на другата (Силви Фльори) като изследва и двата принципа на съществуване в изложбата си „Любимият ми будоар” в Галерия Сариев. Тя анализира чрез собственото си тяло неговото присъствие/отсъствие процеса на създаване и промяна на произведението.
Изложбата „Любимият ми будоар” е разгърната в няколко последователно случващи се етапа:
Етап 1. Инсталация – при откриване на изложбата
Инсталацията представлява стилизиран дамски будоар с основен елемент обект-дреха, върху статичен манекен в центъра на галерийното пространство. Стените са „декорирани” със 7 рисунки - формат А3 и едно огледало в същия формат. В инсталацията участва и специално деформиран аксесоар - дамска чанта.
Етап 2 . Пърформънс PEEP SHOW - в Нощ на музеите и галериите - Пловдив
Дрехата-скулптура се трансформира в легло, а пространството – в разхвърлян будоар; художничката влиза церемониално с коктейлна рокля; съблича се и се подготвя ритуално за спане и заспива за 4 часа. Наблюдава се от публиката през прозорците и камера, монтирана на тавана на галерията. На витрините на галерията се прожектира видяната отгоре спяща художничка. Витрината изпълнява функцията на специална огледална преграда на традиционната peep show кабина. В края на пърформънса някой от зрителите отвън събужда художничката.
Етап 3. Будоарна композиция – след Нощ на музеите и галериите - Пловдив
След пърформънса PEEP SHOW остава разхвърляният будоар без тяло, но с участващите в пърформанса допълнителни аксесоари и видеозапис.
С изложбата „Любимият ми будоар” Мариела Гемишева разиграва основните въпроси в творчеството си: статусът - като фетиш и преповтаряна ценност; неговото коментиране и травестиране в различност, която също носи елементите на фетиша, но в друг контекст. Диалектичните метаморфози са в разиграващите се сюжети в трите етапа на изложбата.
В първия етап стилизираният дамски будоар, дрехата – статуя, рисунките, чантата са фетишизираното женско без личност. Дрехата напомня за венециански карнавал и тържество на анонимността, а японските мотиви в колана - на кимоно на гейша (обслужващата жена без себе си). Ироничното подчертаване на трайността на фетиша е и в използваните „вечни” синтетични материали.
Вторият етап - пърформанса PEEP SHOW e демонстративно разрушаване на статуквото и официална поява на художничката като субект. Трансформирането на дрехата - статуя в легло, разхвърлянето и създаването на реална будоарна атмосфера, предполагат използването, обитаването и усещането за плът. Ритуалното събличане на художничката пред витрината, махането на грима са подготовката за инициацията - сън. Във втората част на пърформънса физически присъстващото тяло престава да изпълнява активни телесни действия, а заспива и се превръща в обект-скулптура и антипод на обекта скулптура-дреха в първия етап. Асоциативната препратка е към Спящата красавица – сънят като временна смърт на тялото и камерата като обективен разказвач и свидетел. Публиката пред витрините на галерията, която вижда записа на съня е субективният четец. Събуждащият от публиката отвън е мнимият принц, който връща тялото с личността в живота след инициацията-сън. Има го пародийния цитат на клишетата и играта с щампите на психоанализата , характерни за творчеството на Мариела Гемишева.
Третият етап – Будоарната композиция повтаря елементите на първите два етапа на ново смислово ниво. Разхвърляният будоар след PEEP SHOW e без тяло - препратка към първия етап, но със запис – спомен от присъствието на тялото в кулминацията-пърформънса. Тук обектът е синтезът между реалното отсъствие на тяло, следите от пребиваването му и документа - запис на случилото се. Манипулативната игра на трансформиращи се обекти с или без тяло, разиграни в последователни темпорални етапи, поставя и въпроса за измерване на времето с критерия присъствие-отсъствие на личността.
Работата не е показвана в този завършен вариант до момента.
Обратно към Любимият ми Бодуар
