Мариела Гемишева работи като художник и моден дизайнер базиран в София, градът, в който е родена, в общество – това на България – в което понятия като блясък и мода бяха чужди дълги години. И все пак Мариела превърна тази ситуация във важна възможност за работа върху модата като абстрактно понятие, като чисто експресивно изследване, освободено от всякакви предразсъдъци. Свят, в който крайната цел не е толкова (или поне не само) масовото производство и маркетинг на дрехи. Нейните творения са всъщност пълен критичен анализ на имплицитните кодове на модата и на нейните неизказани предубеждения.
И все пак те винаги притежават цялата носеност на „истинските“ дрехи и действително артистката е получавала два пъти наградата „Златна игла“ за авангардна мода от Академията за българска мода.
В арт галерия GAS художничката показва своята видео инсталация Fashion Fire, пърформанс, организиран в двора на Пожарна и аварийна безопасност в София.
Модното шоу, което започва като нормално дефиле на моделите по подиума (и първият модел ни кара да мислим, че няма да е нищо повече от рутинно шоу), постепенно придобива различен оттенък: със същото спокойствие както по време на шоуто, и издавайки само лека индикация на иронична злонамереност, те се разголват и хвърлят дрехите си (по дизайн на Мариела) в огъня.
С този катарзисен жест артистката фокусира вниманието си – и препратката е ясна в подзаглавието на видеото Красивата вещ на една порядъчна хубавица – върху освобождаването на модата от каноните и неписаните правила, които регулират нейните механизми.
В намеренията на художничката роклята не е нищо повече от предположение, код за изразяване на личността на индивида, балансиран компромис между свободата и социалните условности. Когато вече не отговаря на тези помещения, той се лишава от функцията си. За художника облеклата в тази колекция, които са изключително романтични и сдържани, представляват модел на женственост, който вече е нещо от миналото и все още силно одобрен от социалните кодове: модел, от който трябва да се освободим, както символ и на практика.
От „обекти на изкуството” моделите се превръщат в „субекти на изкуството” със собствена автономия – дори когато изпълняват волята на дизайнера-художник – младите жрици на пречистващ ритуал: всяка изгаря роклята си, както тя лично намери за добре .
За разлика от женските фигури на Ванеса Бийкрофт, които са дехуманизирани присъствия, вдъхновени от естетизма и изобразени в асептични, отчуждени пози, моделите на Мариела изразяват чувства на ироничен бунт и активен отказ, в никакъв случай лишени от известна доза злонамереност. До известна степен те възвръщат и женствеността си: срамежливо прикриват гърдите си, така че голотата им не се показва нагло. В техния акт, разигран под звуците на музика, церемонията на модното шоу протича в обратен ред, придружена от заключение, което е също толкова символично и сюрреалистично: във финалната поява, когато излизат под обичайните аплодисменти на публиката, дизайнерката изгаря роклята, с която беше открит парада. Това е най-романтичният и вял – и единственият, който първоначално е бил пощаден – по този начин потвърждавайки идеята за разрушителна, но освобождаваща воля. При фалшивото си спасяване от пожарникар, художничката по ирония на съдбата спасява себе си.
В поредицата автопортрети Out of Myself отново художничката – в проницателно осъзнаване на собствената си способност да мутира – свидетелства за безкрайните възможности на модата. Това отново се разглежда като потенциално средство за изразяване, което е свободно от регулации, конвенции и правила, наложени от обществото. Средство, което се предоставя на индивида.
Елена Инчинголо
Паола Стропяна
Художествена галерия GAS, Торино
Обратно към Fashion Fire (Красивата вещ на една порядъчна хубавица)
