Част от текста на Аксиния Пейчева „ЗА СВОБОДАТА, ЛИНИИТЕ ВЪРХУ КОЖАТА И ЕДНО АГЪНЦЕ“ (публикуван в рамките на проекта на Културния център на СУ „Св. Климент Охрдиски“ – Критика х3)
... В началото на галерията се намира и един текст на Мариела Гемишева, написан на хвърчащ лист през 1983 г., който гласи следното: „Аз събирам жени. Засега съм събрала 0 жени. Като посъбера повече, ще си направя зоол. градина от жени с портиер жена. Аз ще бъда шеф на всички жени, но те няма да бъдат мои жени. Когато колекцията ми от жени се увеличи, и градината ми ще се увеличи. От време на време ще разпускам жените.“ Текстът е написан през 1983 г., преди точно 40 г., докато авторката му още е била ученичка и е скучаела в някой от часовете в Художествената гимназия в Казанлък. Нейната утопична представа за това какво представлява женското общество се прехвърля съвсем адекватно от младежкото ѝ съзнание – в сегашно време. И въпреки че тези представи са отивали някъде към измеренията на едно невъобразимо модно ревю (проекти, които тя реализира успешно в кариерата си), в което всяка жена участва със себе си, със своята уникална същност, текстът по някакъв много първичен начин прави отново скок във времето и по същия деликатен начин като че ли контекстуализира изложбата. В цялата тази идилична представа остава въпросът дали това не е истинският начин на борба – чрез обединение в едно общо тяло, в което всяка жена припознава себе си...
