В „Автопортрет“ реших да се „принеса в жертва“. Борих се с дрехата около 40 минути с голи ръце. Когато разкъсах тази огромна, помпозна, тежка и даже барокова сватбена рокля и я оставих като купчина от красиви материали, дантели в различни нюанси на бялото, тя изглеждаше много по-добре така, отколкото върху мен. Тази рокля е експонат по презумпция – тя бива обличана веднъж, след което остава мъртва, застива някъде и напълно се лишава от цялата си аура (при снимката, на която Мариела не се вижда). Повдигането на роклята беше колосално усилие. Под тази тежка материя изчезва личността и остава само красива драперия.
Текст на Яра Бубнова, Чешки център София
Идея за AВТОПОРТРЕТ на един моден дизайнер
