Винаги започвам отзад напред, от идеята за крайния резултат. За „Голямото истинско шиене“ имах предварителна и много ясна картина как да поставя тези прекрасни местни баби в моден контекст. Модата е присъща на градското, затова е интересно как тя може да се осъществи в среда, която е друга, различна и няма абсолютно никакво отношение към нея.
Помислих си още, че само с жени над 60 г., живеещи на село, не съм работила като моден дизайнер. Проектът тайно е посветен на моята баба – мама Мия. Тя също правеше дрехи. Първите ми опити в шиенето бяха с нейната крачна шевна машина „Лучник“, която е и основен герой в проекта.
Проектът е подчинен на смисъла на една от идеите на фестивала GOATMILK в с. Горна Бела речка да създаде “място за срещи и разговори в областта на паметта и спомените на хора, които обикновено трудно (или изобщо) не се събират”.
Manifesta 14, Self-splaining (a Triumph of Empathy)
Публикация в "The Art Newspaper"
Работилница/Лекция в Makers Spaces с Мариела Гемишева и Венера Мустафа
